ZT Charity - шаблон joomla Форекс

ул.Антим I 37, гр.Търговище, България

+ 359 60 162 889

МИТОВЕ И РЕАЛНОСТ ЗА ДОМАШНОТО НАСИЛИЕ

 

МИТ:           Жените, претърпели насилие са много малък процент.
РЕАЛНОСТ: Не може точно да се определи броя на жените претърпели насилие, тъй като този феномен, както и изнасилването, са престъпления, за които рядко се докладва. Оказва се обаче, че 20% - 50% от всички съпруги са малтретирани.

МИТ:           Насилственото поведение е ограничено само в слабо образовани семейства от по-низши социално-икономически слоеве.

РЕАЛНОСТ: Насилственото поведение се среща във всички социални слоеве.  Неочаквано широко е разпространено сред полицаи, лекари и мъже с помагащи професии (Според данни на „Южно Калифорнийска коалиция на малтретираните жени”). 

МИТ:           Съпругите също бият съпрузите си.
РЕАЛНОСТ:  Да, това се случва, но трябва да се отбележи, че на всеки тормозен съпруг се падат 10 насилвани съпруги. Разликата обаче е в степента на насилието: жените получават далеч по-сериозни физически наранявания от мъжете.

МИТ:           Съпрузите винаги водят борба по между си. Това е нормално и не е толкова страшно.   
РЕАЛНОСТ: Обикновено във всяко семейство има конфликти, но различното в семействата, в които има насилие, е неговата интензивност и жестокост. Според полицейски данни, домът е “детската градина за насилието”, а не улицата. Оказва се, че 85% от мъжете в затворите са израснали в семейства, в които е имало насилие.

За да се отстрани насилието в обществото трябва да се премахне насилието в семейството.

МИТ:            Шамарът никого не наранява.
РЕАЛНОСТ:  Домашното насилие се различава по честотата си – от  ежедневно до веднъж на няколко години. Физическите наранявания  могат да бъдат от насинени очи до различни счупвания, изгаряния, спукани тъпанчета, разбити устни, откъснати кичури коса, счупени зъби, следи от опити за душене, разкъсани зърна на гърдите и др., при които жените многократно се налага да бъдат хоспитализирани. Нараняванията могат да доведат до фатален край. Постоянният физически тормоз е опасен и за душевното здраве на жертвата - стъпкани са нейното самоуважение, самоувереност и лично достойнство.

МИТ:          Насилваните жени са мазохистки и това положение им харесва, иначе не биха останали.
РЕАЛНОСТ: Редица са факторите, които спират жената да напусне – срам, икономическа зависимост, несигурност за децата и дори любов към партньора - насилник. Дори жената да напусне, няма никаква гаранция, че тормозът ще престане. Насилникът често преследва своята съпруга или приятелка, продължавайки тормоза.

МИТ:          Жените провокират мъжете и заслужават да бъдат бити.
РЕАЛНОСТ: Прилагането на насилие е непредвидимо и няма някакво значение това как се държи жената или какво казва; дали е пасивна или агресивна. Дори когато някой проявява несъгласие, никой не заслужава да бъде бит за това.

МИТ:            Мъжете, прилагащи насилие, са психопати.
РЕАЛНОСТ:  Насилниците водят “нормален” живот, с изключение на това, че не могат да контролират агресивните си изблици.

МИТ:           Насилникът не обича партньорката си.
РЕАЛНОСТ: Не е задължително насилникът да се държи брутално през цялото време. Обикновено след епизоди на насилие, той често е изпълнен с разкаяние, обещавайки, че това няма да се повтори.

МИТ:           Злоупотребата с алкохол е причина за насилието.
РЕАЛНОСТ: Алкохолът наистина намалява контрола над агресивните импулси, но може да служи и като извинение за тяхното изпускане. 1/3 от насилниците не пият въобще, 1/3 имат проблеми с алкохола, но бият партньорките си и в трезво състояние и 1/3 от тях прибягват до насилие само когато са пияни. 

МИТ:          Насилническото поведение на мъжете е в отговор на феминисткото движение.        
РЕАЛНОСТ: Побоят над съпругите съществува далеч преди началото на феминистките движения. Едва напоследък започнаха да се създават закони в защита на жената от домашното насилие като резултат на феминизма.

МИТ:            По-голямата част от обществото не приема домашното насилие.
РЕАЛНОСТ:  От изследване, проведено сред студенти, става ясно, че над 60% от мъжете и жените мислят, че е нормално да се “пошляпва”съпругата.

МИТ:          Има много услуги и програми в подкрепа на жени, жертви на насилие.
РЕАЛНОСТ: В България в момента има няколко служби в по-големите градове, които развиват програми за подкрепа на жени жертви на насилие и няколко подслони за временно настаняване. Много от жените в малките градове и селата нямат достъп до тези програми.

МИТ:            Подслоните развалят семействата.
РЕАЛНОСТ: “Да се предполага, че подслоните разрушават насилствените бракове е като да се твърди, че болниците са причина за пътните произшествия”. Около 75% от жените, били в подслон за жени, претърпели насилие, се връщат при партньорите, които са злоупотребили с тях. Жените сами вземат своите решения (в противоречие с философията на подслоните е да се казва на жените какво да правят).

МИТ:           Насилниците бият и децата си.
РЕАЛНОСТ: Не е задължително, но в 3 от 4 насилствени брака, в които има деца, те са физически тормозени. Проблемът по-късно е, че децата от семейства, в които е имало насилие, имат склонност към започване на насилствена връзка като възрастни - 60% от момчетата били свидетели на насилие стават насилници и 50% от момичетата стават жертви.

МИТ:           Насилниците спират да прилагат насилие,  когато се оженят.
РЕАЛНОСТ: Насилието обикновено започва, когато жената забременее. Неговата честота ще се увеличава, ако мъжът не потърси професионална помощ.

МИТ:           Веднъж приложил насилие, мъжът става насилник за цял живот.
РЕАЛНОСТ: НЕ. Има програми за консултация на мъже проявили насилие, които им помагат да търсят не насилствено решение на проблемите. Важно е да се знае обаче, че 9 от 10 насилници не смятат, че трябва да прекратят насилието и затова никога не се опитват да потърсят помощ.

МИТ:           Веднъж насилена, жената става жертва за цял живот.
РЕАЛНОСТ: Има нарастващо обществено разбиране към положението на жените претърпели насилие и техните деца. Има консултиращи програми, осигуряващи подкрепа и помощ на жените, гореща линия, осигуряваща кризисна психологическа помощ, насочване към подходящи служби или организации, осигуряване на подслон и т.н.

 

Асоциация "НАЯ"

ул.Антим I 37, гр.Търговище, България

тел: + 359 60 162 889

e-mail: naia_s@abv.bg

или попълнете формата на нашата контактна страница

Галерия

Абонирайте се за нашият информационен бюлетин

Не изпускайте публикациите на Асоциация "НАЯ"